Онтологизация на ПАЛЦИ

                                  

                                        П  А  Л  Ц  И

                                                                                      

    За широката публика битието на балетните обувки, или както терминологията посочва – палците (от фр. pointe - острие, край) – са все още част от костюма, често определяни като „дървени обувки”. Както ще видим в процеса на това изследване, палецът не е направен от дърво и поне в чисто класическия репертоар не е „просто” част от костюма. За класическата балерината палците са така необходими, както цигулката за цигуларя.  При полагането на съответните грижи този  „инструмент” достига максималния си потенциал. Те правят възможен танца на върха на пръстите при опънат падьом на стъпалото и са един от основните елементи на класическия женски танц, за изпълнението на който са необходими специални балетни обувки с твърда „чашка”.

     Ще опиша предмета палец така, както той е познат за съответната група хора, запознати с неговите история, вид, форма, и съдържание.

     Откъде идва идеята за създаването им? По времето на Рококо стила в началото на 18 век танцьорите носели  елегантни обувки с дървени токове. Известната балерина от френския двор Мари Камарго първа премахва тези токове, за да позволи максимална виртуозност в мъжките роли. Първите сведения за палцово танцуване са от края на 18 - началото на 19 век. Светът на литературата и театъра по това време е напълно омагьосан от приказните истории за ангели, елфи, нимфи, дриади и феи. В него лиричното, прекрасното и магическото са истинско вдъхновение за артистите при тяхната интерпретация. Италианският балетмайстор и хореограф Карло Блазис се смята не само за първосъздател на балетната техника, но и на палците. Първата балерина, танцуваща на палци,  е Мария Тальони в балета „Силфида”. Когато балерината се издига на върха на пръстите си, за възторжената публика тя се превръща в етерно същество, което сякаш без особени усилия се носи през времето и пространството.

     С какво допринася първият изобретател на палцовите обувки за по-нататъшното развитие на танцовото изкуство? Той тества границите на човешките възможности, ограниченията, които сами си поставяме, прави възможно дръзването да се отиде отвъд опита и отвъд това, което на пръв поглед се описва като нашия чисто човешки лимит. 

     Танцуването на палци постепенно се прецизира и се подобрява технически наедно с непрестанното усъвършенстване на палците като сценични обувки. Смята се, че италианските обущари в театрите са първите, добавили подпора в „чашката” на палеца, за да могат балерините да се задържат по-дълго на върха на пръстите си и да изпълняват необикновени комбинации от стъпки и пируети.

     За да покажа небитието на палците, ще посоча  кои са съставните им части - комбинацията от кои материали ще устои и ще  превърне не-палците в палци. Всеки майстор има своя тайна за направата на балетните обувки. Палците се изготвят ръчно. Методът варира според комбинацията на материалите, консистенцията на лепилото и т.н. За направата на един чифт е необходим дървен калъп, оформен като опънато стъпало, което по-късно определя и формата на новите обувки. Това е единствената връзка на палеца с дърво, по него няма нищо от този материал. Също така към елементите спадат груба и мека кожа, ленено платно, нарязано на равни парчета, сатен и комбинация между хартия и кожа. За да се оформи обувката, необходимите материали се прикрепят към калъпа, няколко пъти се опъват по него, завиват се и се слепят заедно. Накрая, за да добият твърдостта, необходима за издръжливостта им, палците прекарват много часове в печка на температура около 70 градуса по Целзий. Както виждаме, тъй наречените съвременни обувки- балетки нямат нищо общо с палците.

     Палците се продават само в специализирани магазини. Междувременно има повече от десетки различни видове, на различни фирми, различни масови производители.  Както и всеки чифт обувки, те са различни по широчина, дължина, дълбочина на върха на пръстите, цвят. Обикновено цветът е розов до бледо екрю, но за специални балетни хореографии те се боядисват в ярки цветове и даже черни. Прикрепят се на краката с помощта на ленти с определена широчина, които имат специален начин на зашиване и  завързване, и ластици. В зависимост от формата на палците, краката на балерината, обути в тях, изглеждат по различен начин. Затова палци, правени за една балерина ,  не прилягат на краката на друга.  Не случайно казват, че както се обуе балерината, тя така и ще танцува.   Палците са създадени  не за всеобща употреба като вид обувки,  а специално за сцена като средство за танцуване на балерините, които изпълняват класически  или неокласически танц. На улицата не може да се излезе с този вид обувки, с тях се танцува на сцена с дървен под  или специално покритие. Това са главно женски обувки, което не означава, че в съвременния театър не може да се използват от мъже. Създадени са специални  трупи, в които мъже танцуват на палци  и изпълнят точно лексикалния текст   от класическия репертоар, но изглеждат гротесктно.

    В  балетните театри, в които има майстор-обущар на палци,  за прима балерините и солистките палците се правят по калъп от краката на балерината.  А ако се използват готови палци, балерината избира от коя фирма да бъдат палците , защото формата е най-важна, за да се чувстват стъпалата удобно на сцената. Една любопитна особеност при палците е, че като чисто нов чифт обувки те нямат ясна индикация за „лява” и „дясна” обувка. Това коя на кое стъпало ще бъде обувана ще определи самият танцьор най-късно след първите два пъти танцуване върху тях. По-късно палците не са удобни за сменяне, тъй като „муцунката” на палеца се изменя според начина на стъпване на лявото или дясното стъпало, както се случва и с всички други видове обувки. 

    Често намирането на „собствените палци” е противопоставяне срещу времето, като се има предвид краткотрайността на кариерата на балерината. Този процес може да отнеме години. Не само понятието, но и самият „перфектен палец” не съществуват. Ако съществуваха, това би означавало, че всички обстоятелства около танцуващия и танца са винаги едни и същи. Еднакъв номер и размер на стъпалото, еднакво ниво на циркулиране, на движение, винаги еднаква плътност и издръжливост, независимо от изминалото натоварване. Години на търсене, анализиране, изследване, както и експериментиране върху „балетните пантофки” обогатяват танцьора с начини да адаптира най-близкия до перфектен чифт и модел палци до индивидуалността на собствените стъпала. И в крайна сметка танцьорът е този, който дооформя и доперфекционизира  палците, за да може да постигне оптимален успех в и върху тях. Така че абсолютната индивидуалност е една от най-важните характеристики на  този тип сценична обувка.

      Най-големият недостатък на палците е, че се изхабяват изключително бързо. Например за една прима-балерина 12 до 20 чифта палци на месец (балетният сезон трае около 10месеца и половина) не е нещо необичайно. А за една роля като Одета-Одилия  в „Лебедово езеро” в един спектакъл тя може да изхаби три чифта палци.  Също така всеки чифт е изключително скъпоструващ – от 45 лв до  180 лв.  Поради тази причина на „кратък живот” и  поради вече споменатата характеристика на индивидуалност, палците не могат да се използват „втора ръка”. Засега единственият метод за удължаването на живота на палците с „още един ден” е наливането на лак за мебели в „чашката”. По този начин тя се втвърдява повторно и така палците могат да издържат още една репетиция.  Идеята на палците като предмета, безусловно необходим за пълното усъвършенстване на класическата балетна техника, е изграждането на издръжливост, на техниката на правилно разпределение на тежестта, за да може в пика на майсторството да се постигне безтегловност, въздушност,  фееричност, лекота, илюзия за преборване с гравитацията. Именно затова те са толкова необходими и не могат да бъдат заменени от никоя друга обувка, от никакъв друг предмет. Няма друг предмет с такова предназначение. Палците по своята същност, по своето основание са единствени по рода си – изработват абсолютния баланс, виртуозността, ефективността на балетното изкуство и неговата красота. Те са символ на абсолютно съвършенство в танцовото изкуство. Все още няма граници на това какво танцьорът може да постигне, обут  в чифт палци. Премахнем ли това основание, от палците няма да остане нищо, освен съединението на съставните им части. Но понятието, символиката и смисълът на палците като балетни обувки ще изчезнат.

                                                                                   А.А.